Необходимостта от развитие и постижение във всички области на живота, е от първостепенно значение за всички хора. Но преди да се достигне това ниво, трябва да се премине през няколко други нива. Известната пирамида на Маслоу предлага опростена и логична йерархия на човешките потребности.

 

Какво представлява пирамидата на Маслоу?

През 1943 година, американският психолог Ейбрахам Маслоу (1908-1970) излага йерархизирана класификация на човешките потребности, състояща се от пет основни нива. Според него, преминаването от едно ниво към друго може да се осъществи само ако е била удовлетворена нуждата, изразена в по-ниското, предишно ниво.

Ниво 1:
Физиологичните нужди, свързани с оцеляването на индивида или вида. Тук спадат най-първични потребности като дишане, пиене, хранене, сън и т.н., които ако не са задоволени, се отразяват върху съзнанието на човека. Включването в това ниво на нуждата от размножаване е обект на много спорове и дискусии тъй като тази потребност не е от жизнено значение за индивида.

Ниво 2:
Ниво 2 отразява необходимостта от предпазливост с цел да се избегнат всякакви видове разнородни опасности. Тук влизат необходимостта от подслон (жилище, къща), сигурност на доходите и ресурсите, физическа безопасност срещу насилие, престъпност, нападение и др., морална и психологическа сигурност, минимална емоционална и социална сигурност (здраве).

Ниво 3:
На това ниво се намира необходимостта от принадлежност и прием на индивида в общество или група, към която той принадлежи (семейство, колектив, организация…). Тук се намира и нуждата от идентичност, изразяваща се чрез името и фамилията, както и нуждата от любов – да обича и да бъде обичан.

Ниво 4:
Тук се включва необходимостта от уважение и личностно признание. Индивидът желае да бъде забелязан и различен от групата, към която принадлежи.

Ниво 5:
На върха на пирамидата на Маслоу стои нуждата от себереализация. Индивидът се е освободил от материалните и социални задръжки и желае да достигне щастие. На това ниво се усеща потребността да служим, да бъдем полезни на обществото.

За какво служи пирамидата на Маслоу?

Пирамидата на Маслоу намира широко приложение в много области:

– в маркетинга, където тя лесно позволява да се определи позиционирането на даден продукт понеже предлага ясна и разбираема методология спрямо произхода на човешките нужди

– в мениджмънта за да се вникне, от психологична гледна точка, в човешките стремежи и поведение. Така мениджърите бързо могат да преценят дали даден човек е готов за изкачване на следващото ниво в пирамидата.

– за личностно развитие в професията – продуктивността на даден човек от ниво 5 може лесно да падне до ниво 3 примерно, ако той не е приет или приобщен към колектива или до ниво 1 – ако той не е спал от много време.

– в междуличностните отношения (с партньора, приятели, роднини…) като пирамидата на Маслоу е способна да изясни и постави в друга светлина някои междучовешки проблеми. В двойката например, всеки един се стреми да задоволи потребностите от нивото, на което се намира, като по този начин се появяват съответните проблеми между партньорите тъй като те не мислят по сходен начин и съответно трудно се разбират един друг.

Критики към пирамидата на Маслоу

В наше време, социалният йерархизиран модел, представен от Маслоу е силно оспорван понеже представя доста опростено даже ограничено виждане на човешката природа. Доста специалисти го отхвърлят тотално, изтъквайки че:

– пирамидата на Маслоу се отнася само за западното и образовано население. В други общества, този модел не е валиден. Легитимността на тази теория е поставена под въпрос защото тя не отразява нуждите на всеки индивид независимо от неговия произход, етнос и култура.

– често се случва индивидът да се стреми да задоволи нужди от по-горните нива, без да е успял да задоволи тези от по-ниските нива. Например: потребността от признание може да накара някои хора да изложат на риск живота си (подобряване на рекорди, опасни състезания…).

– от чисто научна гледна точка е важно да се разграничи нуждата от желанието. Първото е изразено от подсъзнанието под формата на удовлетворяваща или не, емоция докато второто е продукт на съзнателната част на разума.