За първи път в историята на човечеството, живеем в общество, в което по-голяма част от децата, които се раждат, са желани. От това следва тотално преобръщане в семейния модел. Ако в миналото, семейството „правеше деца“, то сега „децата правят семейството“. Нашето дете вече има различен статут – то олицетворява сбъдването на лично съкровено желание и като резултат на такова, то е нашият господар, на който нищо не може и не трябва да бъде отказано. В противен случай се появява чувството на вина – „аз съм лош родител“.

Това явление навлезе в обществото благодарение на пазарния либерализъм: като израз на консуматорското общество, безброй магазини и сайтове продават какво ли не, за да задоволим и най-дребните прищевки на любимото чедо.

Тук е мястото да отбележим, че икономическа конюнктура (издигаща в култ търговията и поощряваща покупката), заедно с  масовата тенденция за глезене на децата, сериозно подкопават основите на цялата училищната система.

Не бях преподавал от доста години, но наскоро ми се наложи да вляза в час по математика на второкласници. Бях поразен не толкова от забележителния спад в знанията на учениците, колкото от тяхното поведение. По-голямата част от часа беше посветена на „умиротворителна“ дейност от страна на учителя!

Ако повечето ученици не бяха нито агресивни, нито с насилствено поведение, то много от тях бяха неспособни и на най-елементарна концентрация. Ролята на учителя се обобщаваше най-вече в това, да успее да задържи вниманието или с други думи – да успее да изгради някаква структурираща рамка. Точно като затрупан от клиенти сервитьор, така и той обикаляше от чин на чин, за да повтаря на едни каква е била задачата или да кара други да я прочетат внимателно.

Учителят беше „вампиризиран“ от непрестанни запитвания и действия с цел привличане на неговото внимание. В един модерен свят, където всичко става моментално и където визуалните стимулации са многобройни, учителската работа започва да изглежда като „мисия невъзможна“.

За това и толкова много учители не успяват да преобърнат „стълбицата на разсейването“, както е дефинирана от Габриел Мадиние. Важна стълбица, която помага да се определи умственото ниво и израз на даден ученик.

В крайна сметка, основният проблем идва от това, че родителите вече не възпитават техните деца като бъдещи пълноценни членове на обществото, а по-скоро ги превръщат в тяхно лично удовлетворение от живота. Ние, учителите, можем само да съжаляваме, че в днешно време културата изглежда като отживелица и не представлява споделена ценност!

Филип Мериьо – педагог
Oткъс от неговата книга (на френски): Да учим, но как?

За подобряване на здравето и концентрацията на детето, има съставена програма с екологично чистите продукти на НСП: Лецитин, Течен хлорофил, Бифидофилус Флора, Келп. С продуктите на НСП вашето дете ще бъде здраво, умно и послушно!