В Израел са направили един интересен лабораторен опит: взели капка кръв от един пациент. Изследвали са я под микроскоп и са я показали на голям екран. Наблюдавана е много интригуваща картина: в капката кръв е имало бактерии, които са се движели бавно, имало е също и кръвни клетки (макрофаги), които по принцип са отговорни за поддържането на кръвта чиста и здрава. Но последните са били сякаш в задрямало състояние. Бактериите се движели безпроблемно, а макрофагите пасивно си седели като улични стълбове, сякаш не виждат вредопричинителите.  

Човека, от когото е взета тази капка кръв, се намирал в съседно помещение. На него му се пуска забавен филм, комедия, която видимо подобрява неговото настроение. Оказва се, че се подобрява не само настроението, а и активността на макрофагите, които са отделени от организма в капката кръв в съседната зала. Последните се събудили и започнали внезапно да изпълняват преките си служебни задължения тоест започнали да преследват и унищожават вредните бактериите.

Имайки предвид, че резултът се наблюдава в капка кръв, отделена от организма, това дава възможност да се обсъди за пореден път връзката между „съзнанието и тялото“. Интересното в целия експеримент е не само това, че можем да въздействаме от разстояние на отделена кръв, но и това, че имунитетът ни е тясно свързан с нашето настроение. А това далеч не е всичко!

И така… Както стана ясно, капката кръв е отделена от собстевника си. По това време той седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразява на капката кръв, която се намира в първата стая. Това означава, че съществуват информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, който е далеч от самия източник.

Ето и другата страна на това изследване: на човекът-донор, започват да пускат филми на ужасите.  В същото време в отделената капка кръв започват да се наблюдават странни промени. Този път тези, които се активират са бактериите: съживяват се и придобиват неизвестна до момента сила, която им позволила да атакуват макрофагите и да ги разгонват в най-различни посоки.  Но каква е причината за тази промяна?

Истината е, че състоянието на нашето съзнаение е ключовият фактор за поддържането на нашето вътрешно равновесие.  И не само на нашето. В края на краищата, вълните на съзнанието, както беше видно по-горе, се разпространяват в околната среда и влияят от разтояние не само върху отделена от организма капка кръв.

Логично можем да заключим, че след като в жилите на децата и роднините ни тече почти една и съща кръв, то нашето настроение се отразява и върху състоянието на техния имунитет (макрофагите), като това не се влияе от географската дистанция. Съответно дали са близо или далече, нашето състояние участва в техния имунитет и даже в рожденния им имунитет.

Ето една забавна история, която разказа един пациент, по професия часовникар. Неговата работа, както знаем, изисква концентрация, точност и внимание. Та понякога, докато работел, показалецът на лявата ръка на този пациент започвал да потрепва, което преустановявало неговата дейност. По някаква неизвестна причина, този човек не прибегнал до масаж на пръста, нито до прием на магнезий за да облекчи спазмите. Чрез някаква вътрешна мъдрост, той правел нещо на пръв поглед много чудато: обаждал се на майка си!
Майка му живеела на хиляди километри от него, ала той не й звънял за съвет как да се справи с досадния тремор. Той просто й казвал: „Мамо, пак се тревожиш за мен! Моля те, спри да се притесняваш, защото не мога да работя.“
Представете си само ако дори едно леко вълнение от страната на една майка може да причини такива смущения във физиологията на нейния син, тогава какво би се случило в случай на по-мащабни сътресения?

Очевидно е, че на фона на тази учудваща информация, старата аксиома, гласяща, че животът си е наш и ще си го живеем както си искаме, не само, че е грешна, ами даже звучи и гадно егоистично.

Нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна нагласа, нашето съзнание носят отговорност за състоянието на хората около нас. Първо защото емоциите са заразни, но също така и защото влияят директно на имунитета (спомнете си за капката кръв) на другите. Следователно е жизненоважно да живеем като оптимисти: с радост, веселие и щастие в сърцето.

В този род на размисли ще припомним за Норман Казънс, който се е излекувал с помощта на смеха от фатална болест, заради която лекарите са му давали 6 месеца живот. Размислите довели Казънс до очевидната идея, според която, ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, то тогава положителните емоции, активирайки дейността на същата система, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. В случая, старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ се явява освен като народна мъдрост, вече и като научно твърдение.

През 1976 г. Норман Казънс публикува своята автобиографична си книга със заглавието „Анатомия на болестта (от гледна точка на пациента)“, която се превръща в бестселър за отрицателно време. В нея, авторът разкрива въз основа на собствения си опит, че положителното емоционално състояние може да излекува дори най-сериозното заболяване.

В заключение можем само да отбележим, че всичко написано до тук, доказва за пореден път, че всички ние сме едно цяло. А нашият организъм не бива да бъде разглеждан единствено като физиологична биологична единица, а като съвкупност от емоции, интелект и душа.
В качеството си на типична холистична дисциплина, това е подхода на натуропатията: съсредоточаване върху лечението на корена на проблема, а не върху маскиране на неговите симптоми, както очакват повечето хора.