Флетчеризъм: важно е не само какво ядем, а и как го ядем

Чували ли сте за „флечеризма“?
Флетчеризмът носи името на своя създател, Хорас Флечър, богат американски авантюрист, живял в края на XIX и началото на XX век. Заради наднорменото си тегло, на г-н Флечър му била отказана застраховка живот, нещо, което той приел като лична обида.

Обида или не, този отказ е бил разтърсващото осъзнаване, от което имал нужда за да се захване с търсене на причината за излишните килограми, но също и за хроничната диспепсия, която го мъчела от години. Хорас Флетчър стига до извода, че е важно не само какво ядем, но и как го ядем. Той лансира дъвчещето движение, благодарение на което, самият той отслабва драстично, а неговите хронични болести изчезват завинаги. Поради тази причина му изкарват шеговитото прозвище „Великият дъвкач“.

Неговия начин на хранене наброява доста известни за времето си привърженици.

Според него, всяка хапка трябва да бъде сдъвквана от 40 до 100 пъти, докато се напои със слюнка и от само себе си премине към гърлото. Това се отнася за твърдите храни и за течностите също. Последните трябва да се задържат за кратко в устната кухина преди да бъдат преглътнати.

Звучи откачено?
Не чак толкова, когато знаем важността на храносмилането за цялостното здраве на организма.

Според флетчеризма, съществуват някои базисни правила, които трябва да се спазват:
– хапките, трябва да са малки и да бъдат сдъвквани най-малко 40 пъти докато се превърнат в хомогенна каша
– по време на хранене трябва да се избягва пиенето на каквито и да е течности (чак 30 мин. след хранене, може да се пие)
– яденето се приема като сериозен „ритуал“ и изисква цялото внимание на хранещия се
– не се яде, ако не бъде почувстван глад (нека не бъркаме глад с апетит)
– в стресови или силно емоционални ситуации, не трябва да се яде докато не е настъпило успокоение
– за консумация се препоръчват единствено любими храни
– храненето трябва да бъде на маса, в спокойна обстановка (без постоянно взиране в телевизора, компютъра или телефона)

Защо флетчеризмът се връща на мода?
Всъщност съвременната наука все повече потвърждава, начина на хранене, проповядван от Великия дъвкач. Вече знаем със сигурност, че процесът на дъвчене е съществена част от този на храносмилането – усвояването на храната започва още в устата, а дъвченето изпраща сигнали на организма да се подготви за нейния прием.

Дъвчейки добре, хапката се напоява с храносмилателни ензими, съдържащи се в слюнката и напълно естествено се насочва към хранопровода.

Освен това дъвченето спомага за по-бързото и цялостно абсорбиране на хранителните вещества и улеснява значително тяхното разграждане.

Благодарение на дългото дъвчене, мускулите на челюстта се тонизират, а зъбите натрупват по-малко плака.

Не на последно място, трябва да се отбележи, че продължителното сдъвкване „отсява“ вредните микроорганизми, пренасяни с храната като не им позволява да проникнат в червата и да доведат до колит, запек, газове и др.

И още…

Много съвременни изследвания на тази тема, недвусмислено сочат, че бавното и продължително дъвчене намаля 3,5 пъти количеството на приетите калории.

Продължителното сдъвкване дава време на организма да изпрати сигнал за ситост. За да изпрати този сигнал, на тялото му трябват около 20 мин. Ако ястията се поглъщат с минимално дъвчене, през тези 20 мин. се консумира много повече храна, което води до преяждане, а ако това се прави систематично, и до затлъстяване.

В обобщение нека си спомним мъдростта на нашия народ, който казва „когато ям, съм глух и ням“ или пък хипократовото „нека храната бъде твоето лекарство“, за да си дадем сметка от какво огромно значение е правилното хранене и доброто храносмилане за общото здраве на целия човешки организъм. Следващият път, когато седнете пред телевизора за да хапнете набързо, помислете за травмата, която ще нанесете на вашия храносмилателен тракт…