В средата на 70-тте години на миналия век, далновидно настроеният президент на Merck, Хенри Гадсден със съжаление заявява пред списание Fortune, че техният (фармацевтичен) бизнес е ограничен спрямо броя болни и че се надява в бъдеще да стане възможна продажбата на лекарства и на здрави хора.

Хенри Гадсден би бил много щастлив да научи, че само 40 години по-късно неговото желание е станало реалност. Не случайно най-доходоносната индустрия на планетата е точно фармацевтичната, далеч пред ИТ сектора и този на въоръжаването.

Само за 2016 година, фармацевтичната индустрия е отчела завидните 1105 милиарда долара оборот като се предполага до 2021 г. тази астрономична цифра да достигне 1500 милиарда. До тогава се очаква комерсиализирането на над 2000 нови медикамента. Чисто информативно всяка година между 40 и 60 нови лекарства пристигат на пазара.

Но на какво се дължат тези главозамайващи печалби на компаниите от фармацевтичния сектор? Наистина ли боледуваме много по-дълго и често? Наистина ли броят на болните нараства постоянно или зад тази печална картина се крие една още по-печална, но цинична действителност?

Ето няколко факта, на които фармацевтичната индустрия не би искала да се дава гласност.

Измислени болести с цел стимулиране на продажбите

Мотото на фармацевтичната индустрия е: във всеки здрав човек се крие бъдещ пациент. Другояче казано за да върви търговията се „създават“ нови заболявания.

Датският социолог Микел Борш-Якобсен в неговия филм „Болести за продан“ обобщава прекрасно цялата картина така: „Едно време лекарствата са били създавани с една определена цел – да се излекува дадено заболяване. В наше време се създават заболявания за да се продават лекарства, като болестите, лечими с евтини лекарства изчезват незнайно-къде.“

„Едно ново заболяване се лансира все едно е нова марка дънки“, продължава социологът.

През 2007 г. световният фармацевтичен лидер Pfizer „информира“ за появата на ново заболяване – „фибромиалгия“  и за неговото лечение  – лекарството Lyrica. Симптомите на това заболяване не са много ясни: обща умора, мускулни болки, лошо настроение… За лекарите това са психосоматични симптоми, но едно лечение не би могло да навреди и хоп! Lyrica е предписана на поредния пациент.

Въпреки неговите тежки странични ефекти като безсъние и затлъстяване, въпросното лекарство се оказва доста рентабилно тъй като само за 2007 г. носи над 1,8 милиарда долара печалба.

Друг коз в ръцете на лабораториите се оказва гамата от душевни разстройства и социални поведения.

Любовна мъка, траур, умора или търсене на смисъла на живота, на всичко това се залепя обобщаващия и мъгляв етикет „депресия“.

Същото се отнася и за срамежливостта, въздържаността и страхът да се говори пред публика, които вече са модернизирани под названието „синдром на обществен страх“. По този начин старата, добре позната маниако-депресивна психоза се превръща в новото „биполярно разстройство“, разбира се с приложимото към него „чисто ново“ медикаментозно лечение.

Тенденцията е първо един психично здрав човек да бъде превърнат в биполярен пациент (заради труден житейски момент като траур, мъка, съмнения…), а в последствие „преквалифициран“ в „депресивен“ със съответната солидна доза антидепресанти.

Въвеждане на уж нови лекарства

Ефектът „me too“ се отнася за „нови“ лекарства, които всъщност са копия на стари такива. Но защо един хитов медикамент трябва да се комерсиализира под друго име? Чисто и просто заради така наречените генерици.

Когато патента на дадено лекарство стане обществено достояние, то може да бъде възпроизведено до идентичност от други лаборатории и да бъде продавано 90% по-евтино. За да избегне това, производителят преименува лекарството като въвежда минимална промяна в неговия състав (прибавяйки примерно някакъв витамин) с единствената цел да се разграничи от оригиналната формула.

Плюс това, производителят не е длъжен да провежда каквито и да е било сравнителни клинични тестове за да докаже подобренията и ефикасността на „новия“ продукт. Изключение от това са леченията на тежки патологии. Производителят може да сравни лекарството с плацебо (примерно една чаша вода…) и така безпроблемно да получи разрешение за въвеждане на пазара.

Следва крупна маркетингова кампания за лансиране на това „ново“ революционно лекарство и задължителното завишаване на неговата цена. Пример: известният Прозак, който след като се превърна в генерик, беше заместен от „новите“ и съответно много по-скъпи Золофт и Дероксат.

Сива документация

След избухналите няколко скандала заради лекарства, причинили сериозни травми и даже смърт на няколко хиляди пациенти, фармацевтичните лаборатории вземат решение да затегнат контролните тестове.

Разбира се не чак толкова, че това да попречи на комерсиализирането на медикамент, чиято разработка им е струвала милиони. Нека припомним, че е разпространена практика да се укриват всякакви негативни резултати, които биха попречили на пускането на пазара.

И понеже в Европа не съществува независима институция, която да извършва съответните контра-тестове, целият процес се превръща в едно гласуване на сляпо доверие – държавните органи се доверяват на информация, предоставена от фармацевтичните компании относно качеството и ефикасността на тяхната продукция.

В някои държави съществуват контролни агенции, но те са затрупани от огромно количество документация, без да споменаваме и факта, че много от служителите им са в директен конфликт на интереси. Много често последните работят като консултанти към фармацевтичните фирми, чиито продукти трябва да контролират.

В крайна сметка излиза, че едно лекарство може да получи много бързо и лесно всички необходими разрешения за въвеждане на пазара. За сметка на това обаче ако медикаментът е вреден, предизвиква тежки и необратими странични ефекти, спирането му от продажба може да отнеме десетилетия.

Въпреки това, трябва да се подчертае похвалния факт, че много европейски държави са осъзнали сериозността на проблема и работят активно за неговото разрешаване. Определено се наблюдава завишаване на изискванията за пускане на пазара на дадено лекарство. За съжаление тези нови мерки са доста мудни и като цяло все още не променят общата картина.

Трудно зачитане на подадените сигнали за нарушения

В много европейски държави, съществува комплексна структура от агенции, комисии, съвети, министерства натоварени с контрола на лекарствения пазар. Прекалено много инстанции, обработващи информацията „задушават“ всякакви сигнали за нередности. Към това може да се прибави и сложността за установяване на връзка между даден медикамент и предизвиканите от него усложнения. Такъв процес може да отнеме години, а в някои случаи даже и десетилетия.

През 2009 година във Франция 26 546 лекарства са били сигнализирани като предизвикващи опасни странични ефекти. От тях годишно биват забранявани от 2 до 4 лекарства.

Бонус схема, подаръци и подкупи за… лекарите

Големите фармацевтични компании се в постоянна конкуренция и като всеки бранд на пазара така и те се стараят да разпространяват и промотират високото качество на техните продукти.

За тази цел, медицинските представители се обучават в кратки презентации, където се изтъкват преимуществата на даденото лекарство. Лекарите нямат време да четат обстойно цялата информация и много от тях се доверяват на чутото от медицинския представител. Нека да вметнем, че последният печели солидни комисионни и няма никакъв интерес да подчертава страничните ефекти на този или онзи медикамент, произведен от неговата фирма.

Нещата стават още по-алармиращи когато знаем, че някои фармацевтични гиганти като Pfizer не се свенят да подкупват здравните специалисти с цел те да предписват тяхната продукция на пациентите. Тези скандални практики разкрити в държави като България, Хърватия, Италия, Чехия, Русия и др. предизвикаха бурно възмущение. Pfizer се признаха за виновни и се съгласиха да платят глоба от 60 млн. долара.

За съжаление Pfizer не са изключение : в момента тече съдебно производство срещу GSK (GlaxoSmithKline) за 500 милиона долара подкупи на лекари в Китай.

Дава се процент или фиксирана сума от стойността на медикамента/ ваксината на третиращия лекар. По неофициални данни във Франция една ваксина носи на доктора 8-10 евро. Ако това не изглежда много, нека умножим тази цифра по 5 или 10 пациента на ден за да придобием представа за един прост вторичен доход.

На края нека завършим с предлаганите бонус схеми и лукс подаръци. Обществена тайна е, че фармацевтичните компании подаряват екзотични пътешествия, голф уикенди, круизове на своите най-перформантни „клиенти“. Другояче казано на докторите, предписали най-много лекарства от техния бранд.

За щастие всички лекари не са бизнесмени в бели престилки. И ако съществуват съвестни професионалисти, които честно вършат своята работа, хубаво е хората да бъдат информирани и да не се доверяват сляпо. Задължително е консултация при няколко лекари, а защо не комбиниране или търсене на лечение в народната медицина и алтернативни методи.
Жизненоважно е човек да бъде информиран за да може съзнателно да предприеме съответните действия с цел възстановяване на загубеното здраве!

Източници: Nouvel Observateur, le Monde Diplomatique, ckracked.com