До съвсем скоро на нас като потребители ни беше известна единствено питейната вода от водопроводната мрежа, минералната вода, извираща от няколкото легендарни градски чешми, плюс няколко по-популярни марки бутилирана минерална вода. И изведнъж, хоп, на пазара се появиха не само десетки нови търговски марки, но и различни категории бутилирана вода – изворна, трапезна, минерална, натурална и каква ли още не. В цялото това широко многообразие е много трудно човек да направи адекватен избор без предварително да се е поинтересувал по темата.

Какво знаем за бутилираната вода – минерална, изворна и трапезна?

Минералната вода, както подсказва и името й, се добива дълбоко от естествени минерални извори чрез специално създадени за целта сондажи. Най-известните находища на минерална вода в нашата страна се намират в Девин, Горна и Долна Баня, Велинград и Хисар. Водата се извлича от дълбоките земни пластове и е изключително богата на редица минерални вещества – натрий, калий, флуор и пр. Тези ѝ качества я правят подходяща за консумация при специфични заболявания – например остеопороза и проблеми със зъбите, заради наличието на флуор в нея. Трябва да се има предвид обаче, че и минералната вода, както много други здравословни продукти, също е нож с две остриета. Прекалено честата ѝ консумация може да насити организма с минерали и да затрудни бъбреците, поради специфичната ѝ преработка. Затова е препоръчително, различните марки минерални води да се сменят или най-малкото да се редуват с изворна, трапезна или просто чешмяна вода.

Изворната вода на свой ред произхожда от подземен воден обект и се добива чрез естествени изворни сондажи. За разлика от минералната вода, изворната съдържа много по-малко минерали. Това означава, че може да се приема свободно и неограничено от всички, без опасения за здравето. Изворната вода е особено подходяща за бебета и деца до 3 години, тъй като организмите им трудно преработват богатите на минерални вещества води, а питейната вода от водопреносната мрежа е прекалено наситена с хлор и често със съмнително качество, за да си позволим да я даваме без да е предварително преварена. Освен всичко изворната вода е и екологично чиста поради факта, че идва от естествени находища, най-често в планински райони.

Трапезната вода произхожда от наземен или подземен източник, или директно от водопроводната мрежа, но е обработена така, че да съответства на нормите за качество на водата, предназначена за питейни и битови цели. Основната разлика от минералните и изворните води е, че докато те са абсолютно естествени и необработени, то трапезната вода винаги подлежи на обработка. Обработката обикновено включва филтриране, обогатяване с минерали или пък деминерализация. Тя в никакъв случай, не може да се нарече по-добра или по-лоша. Трапезната вода е просто един изкуствен продукт, пригоден за масова употреба.

Наред с трите вида – минерална, изворна и трапезна, е съвсем уместно да споменем дестилираната вода. Поради това, че при процеса на дестилация, тази вода бива лишена от съдържанието на каквито и да било минерали, употребата ѝ, освен за строго специфични медицински състояния, не се препоръчва. Ползите и опасностите от консумацията на дестилирана вода са обект на много спорове, а по въпроса може да бъде писано и говорено с часове.

Как да изберем подходяща за нас бутилирана вода

При избора на вода, независимо дали минерална, изворна или трапезна, е добре да следим за няколко основни показателя, всеки един от които трябва да е означен на етикета на продукта:

Минерализация на водата – този показател дава информация за наситеността на водата с минерали. Съществуват три категории води: с много ниска минерализация (до 50 мг/л), с ниска минерализация (до 500 мг/л) и с висока минерализация (над 1500 мг/л). Минерализацията на водата задължително се изписва на етикета на бутилката. Важно е да се отбележи, че водите с много ниска минерализация могат да се консумират без ограничения и непрестанно, докато тези с по-висока минерализация, задължително трябва да се редуват с други, ниско минерализирани води. За децата важат още по-строги мерки. Детската вода не трябва да бъде с минерализация над 120 мг/л и съдържание на натрий над 20 мг/л.

Алкалност на водата – както се досещате и тук важи скалата за измерване на киселиността със стойности от 0 до 14, като вода с pH 7 се счита за неутрална, под 7 – за киселинна, а над 7 – за алкална. Оптималната стойност на pH, що се касае до водата, е в интервала 7-8. Този показател има връзка с алкално-киселинния баланс в организма и съответно с оптималното усвояване на минералите.

Съдържание на натрий – съдържанието на натрий е важно за хората с проблеми с кръвното налягане и задържането на течности, затова тези, които са на специален диетичен режим с ниско съдържание на натрий, трябва да избират вода с натриеви йони не повече от 20 мг/л.

Съдържание на флуор – максималното количество флуориди, което може да се съдържа във водата е 1.5 мг/л. Вода със съдържание над допустимите стойности трябва задължително да има изписан на етикета следния обозначителен текст: „Съдържа флуорид над 1.5 мг/л. Не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст“. Причината за толкова сериозния контрол по отношение на флуора е, че той за съжаление, не може да бъде регулиран и изхвърлян адекватно от организма. Това означава, че в по-високи количества се натрупва в организма и причинява неприятни симптоми на токсикация.

Мястото на бутилиране – най-добър е вариантът, в който бутилирането се случва съвсем близко до самия питеен извор. По този начин се запазват максимално качествата и безопасността на водата.

Коя е най-добрата вода е въпрос, на който трудно можем да дадем еднозначен и категоричен отговор. Нищо не пречи да сме запознати със свойствата на различните видове питейна вода, за да съобразим консумацията им със специфичните потребности на нашия организъм. Един добър съвет би била чак тогава да редуваме определени видове вода, според личните ни нужди. Едва тогава можем да бъдем сигурни, че даваме най-доброто на нашето тяло.

Автор: Кристина Илиева
Източник: hera.bg