Какво определя интелекта и как се „измерва“ той, представлява широко дискутирана тема в научните среди. Много дълго време дефиницията се е ограничавала единствено с оценяване на логическата способност за разсъждение. Но днес си даваме сметка, че съществува още едно измерение на интелекта, което играе главна роля в социалния живот на всеки човек – емоционалната интелигентност.

Терминът „емоционална интелигентност“ се появява през 80-тте години на миналия век. Преди това, умственото ниво е било измервано единствено с тестове за логика с цел определяне интелектуалния коефициент (IQ) на даден индивид.

По този начин са били отсявани хора с високо IQ, на които обществото е предоставяло възможности за изява, гарантиращи професионален и социален успех. Трябва да си дадем сметка, обаче, че такова виждане за човешкия интелект е доста ограничено и опростено.

Примерно хора с високо IQ са способни да научат няколко езика, да запаметяват огромна и разнородна информация, да защитават няколко доктората в различни университети, a в личния живот да не са способни и на най-елементарен израз на чувства или емпатия. Този тип хора са типичен пример за неуравновесена интелигентност – умствената е силно развита, за сметка на почти закърнялата емоционална интелигентност.

Но какво точно представлява емоционалната интелигентност?
Както видяхме по-горе, умствената интелигентност е тази, която е най-известна и която определя нивото на логическо мислене на дадена личност. Тя се определя чрез серия от психологически тестове и дълго време е била обект на критики. Много учени са смятали този метод на определяне умственото развитие, за прекалено елементарен и простоват. Умственият интелект не се променя (или съвсем малко) с течение на времето. Тук изразът „глупак си се родил и глупак ще си останеш“ придобива своя пълен смисъл.

Емоционалната (социална) интелигентност, е доста по-широко понятие, включващо различни умения. За разлика от умствената, емоционалната интелигентност се развива с напредването на годините и търпи промени спрямо житейския опит, който даден човек придобива. Това значи, че „можем да се научим“ да бъдем емоционално интелигентни.

Емоционалната интелигентност обхваща три аспекта:
– интимна интелигентност – това е отношението към себе си, осъзнаването на собствените емоции и потребности
– социална интелигентност – представлява отношението към другите хора и позволява по-добре да се разберат и вземат под внимание чуждите желания и аспирации
– екзистенциална интелигентност – връзката с живота и способността да се подобри и направи по-приятно съществуването

Всъщност интелигентността на сърцето позволява да разбираме по-добре себе си и околните. Чувствата на другите хора се вземат предвид и поведението на емоционално интелигентния човек се адаптира спрямо тях. Неговата реакция е в унисон с неговото ниво емоционална интелигентност.

Как точно се изразява емоционалната интелигентност?
Всички познаваме хора от типа „ходещи енциклопедии“, с които никой не желае да разговаря, защото са досадни, многословни и не се интересуват от мнението на събеседника. Или пък такива, които са невероятно добри специалисти в дадена област, но социалният им живот е изключително мизерен.

Под какъвто и ъгъл да погледнем нещата, емоционалният интелект е този, който дава ключа към щастието. А ако може умственият интелект да бъде също на висота – тогава шансовете за успех и благоденствие значително нарастват.

Човек, който е на ясно със себе си, умее да общува, да се съобразява с желанията и чувствата на другите и да реагира в резонанс с тях, като в същото време притежава „умствения багаж“ да води интересни и интелектуално стимулиращи разговори, със сигурност ще се радва на много приятели и успех в любовта. А не е ли това щастието?