Защо ядем 3 пъти на ден

zashto-iadem-3-pati-na-den
От нашето раждане ние сме възпитавани да се храним по три пъти на ден. Тройният порцион закуска, обяд, вечеря е кодиран толкова дълбоко в нас, че дори не се замисляме, дали това е най-удачното за нашия организъм.

А от къде въобще идва това правило, спуснато сякаш “свише“.

Закуска
Много хора днес изпадат в паника, ако сутрин не хапнат нещо. Майките стават рано-рано за да приготвят сандвичи на децата си. Закуската обаче, както я познаваме, не съществува за големи части от историята. Римляните, например, въобще не са имали понятие за такъв тип сутришно хранене. Те обикновено консумирали само по едно блюдо на ден около обяд. Историите за разгули и ядене до откат са просто митове, разкрива специалистката по история на храната Каролин Йелдам. Горе-долу същата е ситуацията и с траките. Древногръцки хроникьор пуска мита, че този древен народ са яли, а след това са повръщали, за да се нахранят отново. А всъщност ситуацията е била доста различна. Например Спартак, който е с тракийски произход, е ял предимно мляко, ядки и плодове.

„От римски паметници става ясно, че римляните са смятали за по-здравословно да яде само веднъж на ден“, отбелязва Каролин Йелдам. По думите ѝ те са били обсебени от процеса на храносмилането и повече от едно ядене на ден се считало за лакомия. Това мислене повлияло върху хранителния режим на хората в продължение на много дълго време.

През Средновековието монашеският живот също казва своята дума относно часовете и броя на дневните хранения. Например по религиозни съображения, много хора по света не е трябвало да ядат сутрин преди сутрешната молитва. Месото и млечните продукти, са се консумирали доста рядко, когато не се е постило.

Предполага се, че думата закуска навлиза в света от англо-саксонските обичаи. Думата „брекфаст“ на английския език през онова време буквално означавало „прекъсване на бързината на нощта“.

Чак около 17-ти век всички социални класове започват да ядат закуска. Чай и ястия като бъркани яйца с бекон започват да се появяват на масите на богатите. До края на 1740 г. специални стаи за закуска станали част от къщите и именията на богатите. Бедните следвали модата на заможните като похапвали, когато имало какво.

Индустриалната революция в средата на 19-ти век регулирала работното време, като работниците се нуждаят от ранно хранене, за да поддържат работния ритъм. Така всички започнали да се хранят, преди да започнат работа, дори шефовете.

Обяд
Както вече отбелязахме обядът всъщност за дълги периоди от време е бил единственото хранене за деня. Хапването му е било обусловено векове наред от дневната светлина. Т.е. без електричество хората са били принудени да стават по-рано, за да използват дневната светлина за своята работа. Работниците често са се трудели по шест часа след изгрева така че когато слънцето вече било в най-високата си точка умирали от глад.

Произходът на думата „обяд“ е мистериозен и сложен, изтъкват историците. „Обядът беше много рядка дума до 19 век. На Запад я свързват със старо-английското „сватба“, а в славянската традиция – с думата „обет“. Други лингвисти изтъкват, че понятието идва от комата хляб, който работникът на полето яде на крак.

Отново индустриалната революция помага за установяването на второто ядене за деня. Храненето започва да се диктува изцяло от работното време. Мнозина работят дълги часове в заводите, а за да са достатъчно ефективни се нуждаят от „презареждане на био горивото“.

В този контекст бива открит първи индустриален стол във Великобритания. По време на Първата световна война работническите столове по цял свят стават все по-популярни заради евтината храна там.

Вечеря
Третото ядене за деня в началото е било към 13 часа. Постепенно с развитие на изкуственото осветление вечерята се измества все по-късно и по-късно. По-всяка вероятност следобедното хапване на плодове в миналото постепенно е ескалирало до пир след залез слънце. Има данни това да се е случило за първи път във Франция в двора на Кралят Слънце – Луи XIV.

През 60-те години на миналия век, пък домакините започват да се надпреварват, коя ще сготви най-вкусната вечеря на мъжа си, който си идва умрял от глад у дома. В това своеобразно световно първенство по готвене се появяват редица нововъведения. Миксерът, електрическите котлони, фритюрникът. А през 1986 г. е сготвено първото ястие в такъв микровълнова печка.

Извод
След тази кратка историческа справка, стигаме до въпроса на върпосите: кога и по-колко пъти да ядем?
От една страна подаването на хранителни вещества на организма създава една предвидимост на биоритъма – нашият организъм вече е приучен да получава своя порцион в определен час, което не е лошо. В противен случай той би започнал да трупа запаси, което води до затлъстяване.

От друга обаче диетолози изтъкват, че трябва да ядем само, когато сме гладни. Иначе не си правим добра услуга. Най-вече между 9 и 11 часа, нашето тяло се чисти от токсините, а когато хапнем една мазна баничка за закуска ние пресчаме като с нож този деликатен и важен за нашето здраве процес.

Нашите прабаби и прадядовци, които все още не са били формирани в заводите и индустриалната храна всъщност са хапвали само, когато усещали глад. А не заради часовника, който им казвал, че яденето трябва да бъде сутрин, обед или вечер.

На последно място яденето три пъти на ден е една превантивна мярка, за да не се влиза в преразход на енергия. Когато денят е тежък и тичаме на много посоки, пропускане на обяда, например, не е съвсем здравословно.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s